Борис Виан
( 1920-1959 )

При всяка творба на Виан е достатъчно да прочетете 3 – 4 реда за да кажете веднага:
“Това е Виан !”. Но кой е всъщност Борис Виан ?
По образование той е инженер, има две патентовани технически изобретения. Освен това е и музикант – инструменталист, певец, композитор, автор на текстове за песни, както и един от привържениците на автентичния джаз. Артист, режисьор, драматург – това е пък връзката му с театъра. И накрая – публицист, поет и писател. Той е автор на 17 книги, над 400 песни и стихотворения, 24 джазови композиции, 80 статии. От тази равносметка лесно можем да си представим интензивността на неговите дни. Защото всичко това е създадено само за 15 години, а през всичкото това време обществото се възмущава от бохемските му подвизи. Явно почти не е спал. И този трескав начин на живот сигурно е допринесъл за сбъдването на собственото му пророчество – че няма да доживее до 40 годишна възраст. Той наистина умира на 39 години.
Всичките му книги са експедиция до една и съща страна – “ВИАНИЯ”.
В “Сърца за изтръгване” има една незабравима сцена – избиването на дърветата. Да , тях не ги секат, а именно ги убиват с нажежен шиш в сърцето.
Вратовръзката на Колин – главният герой на “Пяната на дните” – отказва да се завърже и с нея водят истинска борба.
От отрязания край на една жица капе електричество.
Сянка на минувач ограбва витрините.
Когато човек има неприятности и финансови затруднения, стените на апартамента му се свиват, стъклата на прозорците потъмняват.
Кучето говори с човешки глас и мечтае за измисленото животно “уапити”, за което се знае, че може да бъде хванато със “словесен капан”.
По дулата на пушките, които растат само с човешка топлина, разцъфват стоманени рози.
Това са някои от елементите на света, в който ви въвежда Виан. Внушението на автора е ясно: ако всичко, което изговаряме се сбъдваше, светът щеше да е много по-различен. Според тази логика, когато у Виан един стол в стил “Луи XV” остарява, той се видоизменя в стол “Луи XVI”. Това е “ВИАНИЯ”. Тя не съществува единствено благодарение на сравнението с нашия свят. При Виан няма нужда от сравнение, защото светът му съществува сам за себе си и читателят може или да го приеме такъв, какъвто си е, или изцяло да го отхвърли.

1925 – 1932
Вследствие на  злополучни борсови сделки Вианови обедняват и са принудени да продадат имението си; местят се от град в град и във все по–скромни жилища.

1932 – 1934
Борис заболява от ставен ревматизъм, който впоследствие уврежда сърцето му. Учи в Севър и Версай, а по–късно в лицея “Кондорсе” в Париж. Чете много, но успехът му е среден, а поведението незадоволително. Страстно се увлича по джаза; свири на тромпет.

1935 – 1937
Представя се успешно на зрелостните изпити, като на матура по гръцки и латински се явява едва петнадесет годишен.

1939
Започва да следва в “Екол сантрал”, но учението не го влече. Заедно с приятели създава джазов оркестър, в който той е тромпетист. Започва да сътрудничи на сп. “Джаз хот”.

1940
Здравето му се влошава, поради което временно е принуден да се откаже от свиренето.

1941
Сключва брак с Мишел Легриз.

1942
Ражда се синът му Патрик. Борис Виан се дипломира като инженер.

1943
Постъпва на работа във Френската инженерна асоциация, където скоро се отвращава от бюрокрацията и безсмислената бумащина.
Първи опити в писането (романите “Смут в Анден” и “Веркокен и планктонът”), не толкова от вътрешна потребност, колкото, според собствените му думи, “за да забавлявам приятелите”.

1944
Умира баща му.

1945
Сътрудничи на сп. “Тан модерн”, където води “Рубриката на лъжеца”. Отново започва да свири в различни нощни заведения на Сен Жермен де Пре, сред които е известния бар “Табу”.
Сближава се с Ремон Кьоно, Камю, Превер, Сартр.

1946
Завършва романа “Пяната на дните” и пиесата “Екарисаж за всички”; води рубрика за джаз във в. “Комба”; продължава да сътрудничи на “Тан модерн” и “Джаз хот”.
За два месеца написва романа “Есен в Пекин”. Междувременно продължава да работи като инженер.
Предлага на издателя Жан д’Алюен, който търси касови заглавия, да му напише за няколко дни “роман, по-американски от американските”; “Ще се изхрача на гробовете ви” излиза в края на годината. Като автор фигурира Върнон Съливан, представен от издателя и “преводача” Борис Виан за чернокож американец, непубликуван в САЩ заради дръзкия начин, по който описвал отношенията между бели и черни.
Книгата поражда същински бум; у едни предизвиква възмущение, у други възторг. “Върнон Съливан” бива сравняван от критиците с Фокнър и Хенри Милър. Пак под името Върнон Съливан  Борис Виан публикува романите “Мъртвите имат еднаква кожа”, “Ще пречукаме всички гадняри” и “Мадамите не чактисват” – все в духа на американския черен роман. Негодуващи от еротизма на “Ще се изхрача …” блюстители на морала се обединяват в т. нар. “Картел за нравствено реагиране” и завеждат съдебно дело за “посегателство върху морала” срещу Върнон Съливан, издателя и преводача му. Демонстрации пред дома на Виан. За “оскърбление на добрите нрави” преводачът и издателят са осъдени на глоба от 100 000 франка. Издателят признава, че Съливан и Виан са едно и също лице; мистификацията завинаги навлича на Борис Виан неприязънта на подведените литературни критици. Дълбоко засегнат от всеобщите нападки, той няколко дни след произнасянето на присъдата публикува във в. “Комба” отворено писмо под надслов “Аз съм сексуален маниак”, пропито от горчивина.

1947
С по няколко месеца интервал Борис Виан публикува – вече подписани с истинското му име – романите “Веркокен и планктонът”, “Пяната на дните” и “Есен в Пекин”. Първият се радва на известен отзвук, другите два остават почти незабелязани.
Същата съдба е отредена и на следващите творби. На въпроса "Защо написахте "Пяната на дните"? самият Виан дава следният отговор в едно интервю: "Исках да напиша роман, чийто сюжет да се побере в един ред: един мъж обича една жена, тя се разболява и умира."

1949
Излиза от печат сборникът с разкази “Мравките”.

1950
Излиза от печат романът “Червената трева”.

1952
Борис Виан се развежда. Съмишленичество с Ремон Кьоно и участие в колежа по патафизика.

1953
Излиза от печат романът “Сърца за изтръгване”.

1954
Сключва брак с Юрсюла Кюбер. Пише стихове, публикувани посмъртно.

1954 – 1956
Огорчен от лошия прием на литературните му творби, Борис Виан почти изцяло загърбва писането. Препитава се от работата си като инженер, от дребни изобретения и технически дейности.

1957 – 1958
Отново се обръща към музиката, осъществява турнета из страната като тромпетист и певец. Песента му “Дезертьорът” предизвиква смут и бива забранена. Играе роли във филми, превежда книги, пише сценарии, пиеси, либрета на опери, музикални комедии и най-вече стотици песни (“Дезертьорът”, “Танц на атомните бомби”, “Аве Мария на грешниците”, “Пий едно и си лягай”, “Нека ми ги кръцнат”, “Два шамара” …)

1959
Сърдечното му заболяване се задълбочава. На 23 юни умира от белодробен инфаркт.

БИБЛИОГРАФИЯ

РОМАНИ

Под името Върнон Съливан

G

РАЗКАЗИ

G

СТИХОВЕ

G

ПИЕСИ

G

ЕСЕТА

G

ЛИБРЕТА

G